В този момент изграждането на  съоръженията по границата с Турция е единствено по силите на въоръжените сили. Това заяви министърът на отбраната Ангел Найденов в предаването „Седмицата” по Дарик радио. Министърът изтъкна приносът на българската армия за националната сигурност на страната в мирно време. На въпрос кога ще е готова т.нар. „ограда” по границата с Турция, министър Найденов обясни, че има два етапа в задачата на българската армия. Първият е възстановяването на пътищата, които водят към този участък. Това ще отнеме около 35 дни и ще струва близо 1 млн.лв. Вторият етап е изграждането на самото техническо съоръжение, което трябва да е готово в рамките на три месеца и ще струва до 5 млн.лв. Министърът обясни, че става дума за общо 107 км, от които 71 км са пътищата, водещи към участъка и 36 км е протежението, в което ще се изгради съоръжението. Г-н Найденов добави, че необходимите средства ще бъдат осигурени или от държавния бюджет, или по линия европейските фондове. Той подчерта, че страната ни очаква допълнителна финансова и техническа помощ в резултат и на последното решение, взето на Европейския съвет, което разширява ангажимента на Европа не само по отношение на морските, но и на сухопътните граници.

Министър Ангел Найденов подчерта, че затягането на мерките по границата и въвеждането на силно рестриктивен режим не се свежда само до изграждане на съоръжение по границата с Турция. То е свързано и с експулсирането на  хора, които идват от държави, в които няма преки бойни действия и които нямат право да получат статут на бежанец или хуманитарен статут. Г-н Найденов отбеляза, че се ускоряват и процедурите за получаване на статут на бежанец. „Ако през първите 9 месеца на годината този статут са получавали по около 100 души на месец, сега само за малко повече от две седмици такъв статут са получили 200 човека”, каза министърът на отбраната.

На въпрос за военните имоти, където могат да се настаняват бежанци, министърът посочи Харманли, а също така Симеоновград и Момчилград, където обаче все още няма настаняване, но тече подготовка. Г-н Найденов напомни и казаното от вътрешния министър, че няма намерение да се настаняват бежанци в Казанлък. „Има списък с 26 военни района, в които има повече от 150 сгради. Този списък е предоставен на вниманието на Държавната агенция за бежанците и е единствено в нейните правомощия да прецени къде да настаняват бежанци. Мисля, че съсредоточаването на много хора на едно място е в някаква степен проблем, включително от гледна точка на грижите, които трябва да бъдат полагани за тях. По- добре е да бъдат по- малко като численост на повече места”, каза министърът на отбраната.

Според г-н Найденов разговорът за съдбата на бежанците и отношението към тях  е тръгнал в посока, в която се вижда единствено заплахата. „Не бива да се забравя чисто човешката страна, която изисква състрадание и разбиране”, каза министърът и добави, че е необходима минимална степен на съгласие между държавните структури, местните власти и гражданите, които живеят в съответния район. „Това не са бежанци на правителството, а на цялата страна”, подчерта министър Найденов.

Министърът отбеляза, че ВМА участва от първия ден в медицинските грижи по отношение на бежанците. Отделно от това българската армия е предоставила стотици легла и завивки и други помощи. Във връзка със задълженията на ВМА, г-н Найденов отбеляза, че те надхвърлят 90 млн.лв., от които 55млн.лв. са просрочени. „Има бъдеще за тази болница и за специалистите, които работят в нея. С огромно неудоволствие дадох съгласие да се въведат т.нар. платени услуги във ВМА, защото трябва да постъпва финансов ресурс. В случая няма друг изход”, каза министърът.

Г-н Ангел Найденов изтъкна, че през следващата година министерството на отбраната се очаква да разполага с малко над 1 млрд.лв. „Давам си сметка за тежкото състояние, в което се намират всички останали бюджетни сфери. Опитваме се да се справим и с тези средства”, подчерта той. По думите му ще има възможност да се реализират само малки модернизационни проекти. „Техническото състояние на въоръжението и на бойната техника е най- негативното нещо, което заварих”, отбеляза министърът. Като ключови политики той изтъкна - осигуряването на средства за бойната подготовка и готовност на българските въоръжени сили, както и възстановяването на техническата годност и поддържането на техниката. Министърът на отбраната напомни и за ангажиментите на страната ни като част от НАТО. „Ангажирали сме се с 55 цели до 2028г., за чието реализиране на година трябва да се заделят средства от порядъка на около 100 млн.лв. за капиталови разходи”, отбеляза г-н Найденов.

По отношение на възрастта за пенсиониране, министърът напомни, за  допълнително въведеното условие към изискването за осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия. „Това създаде напрежение и повече от 700 офицери напуснаха армията. Опитвам се да убедя специализираните парламентарни комисии и социалните партньори в необходимостта да бъде премахнато това допълнително условие”, каза министърът. Друго предложение е  когато расте минималната работна заплата, да се увеличава обезщетението за безработица за съпрузите на военните. Министър Найденов обяви още, че всички военнослужещи и цивилни служители ще получат еднократно допълнително материално стимулиране през тази година.

„Независимо от ситуацията на пазара, трябва да се опитваме да продаваме част от онези близо 1000 имота, с които разполага министерството. За опазването и охраната на тези имоти се харчат годишно между 12 и 14 млн.лв. Трябва да компенсираме разхода, който правим. Започваме с имоти, чиято балансова стойност е малко над 5 млн.лв.”, каза още министър Ангел Найденов.

На въпрос на водещия той отбеляза, че не се е разглеждала опция за разполагането на територията на България на елементи от противоракетния щит. „Планирането е приключило и за страната ни не се предвижда разполагане на каквито и да е елементи”, каза министърът.

„Да не надценяваме това, което се случва в Ректората. Според мен това е начин да се реанимират протестите от месец юни”, коментира още г-н Найденов.