Петър Стоянович заяви в интервю за радио К2, че при всички положения една от осемте български кандидатури ще стане културна столица на Европа за 2019 година. По- важното е, че от месеци, а това ще продължи и занапред, тези осем български града се подготвят по един трогателно – оптимистичен начин. Това ще е полезно за тези хора и администрации да задълбаят в постиженията на своя регион, да могат да превеждат на културен език това, което е свършено от тях. Няма да има еднозначен победител, всички ще спечелят, ще спечели и Министерството, защото ще бъде в непрестанен диалог с тези региони.

На въпрос за строежa на българския Лувър министър Стоянович каза, че проектът за така наречения български Лувър минава през определени технически строителни етапи. В края на лятото се е наложило едно забяване поради проблеми с изграждането на електрозахранването на сградата. Изпълнителите от „Главболгарстрой” гарантират, че преди Коледа ще бъдат финализирани довършителните работи по две от крилата и следващата година ще се продължи работа по крилото към улица „Оборище”. Петър Стоянович продължи, че няма никакви противоречия със своите предшественици, а проектът не е започнал през последните години, а още когато министър на културата е била Ема Москова. Министърът на културата заяви, че не се интересува от личните качества, достойнства и занятия на своите предшественици, а само от проектите, които допринасят за развитието на българската култура. „Никой не трябва да се заблуждава, че има нещо лично към него, ако се изказва мнение по някакъв проект”, каза министърът на културата и добави, че няма нищо лично към своя предшественик Вежди Рашидов.

Министърът на културата заяви, че за поредна година имаме театрална реформа, която има своите предимства и недостатъци. Плюсът е, че има интерес към българското сценично изкуство. От друга страна имаме бюджет на една измъчена от криза държава, независимо от това кой е на власт. Въведената система от предишното правителство е на всеки един продаден билет, независимо от цената, държавата да плаща отгоре дотация и при увеличаването на зрителския интерес държавата да покрива всеки продаден билет. В началото на годината не се знае какъв ще бъде зрителският интерес и така в края на годината се оказва, че държавата трябва да плати повече, отколкото е предвидила първоначално. Това означава, че тази реформа не е правилна. Той продължи, че няма как една част от подресора, в случая сценичните изкуства, да искат изключението да е единствено за тях. Бюджетът за българската археология например за настоящата година е половин милион лева и няма как да извадим пред скоба една гилдия.

 Петър Стоянович заяви, че фактът, че 70% от градовете в България нямат достъп до сценични изкуства е проблем, но не съществува само в България. Театри, опери, симфониети и балети има на определени места в България. В крайна сметка има един културен пазар и не може държавата да налива непрестанно пари в това нещо, тя има своите лимити.

Според министър Петър Стоянович има драстична нужда от това, да бъде убедена обществеността в това, че да бъдеш богат и състоятелен няма нищо лошо и това не е мръсна дума. Трябва да се подготви съответно законодателство за меценатството. Другото нещо, което трябва да се направи, е да се покаже, че това финансиране от страна на богатите хора може да бъде прозрачно и чисто, защото може да има правила и те да работят. Важното е работната група, която се занимава с този въпрос, да постави прозрачните рамки за финансирането на спектакли, издания, книги или ремонти. Всеки лев е добре дошъл, но той не трябва да оставя съмнения за сделка.

Колкото и пари да бъдат отпуснати, все няма да са достатъчни, каза Петър Стоянович, на въпрос колко пари са поискани от Бюджет 2014 за култура и допълни, че държавата ни е в такова състояние, че ние трябва да използваме всички възможности в съществуващия проектобюджет на Министерство на културата от една страна и от друга по европейското финансиране, за да се осигури една максимално добра база. „Предпочитам да съм умерен песимист, откоклото неискрен оптимист”, каза министърът на културата и добави, че е реалистично да се придържат към тазгодишния бюджет с възможни дребни надграждания и максимално усвояване на европейско финансиране.

На въпрос за проблемите в областта на киното и музиката, министърът на културата каза, че наистина има недоизразходвани средства и трябва да се направи една последна крачка за усвояването на последната част от държавната субсидия. На въпроса как ще се стимулира създаването на игрални филми за екран, министърът на културата отговори, че е имал голямата амбиция заедно със Стефан Данаилов да се заделят за тази година още два или три милиона за игрално кино, но това трудно ще стане. Петър Стоянович се съгласи, че в България не се случват достатъчно големи концерти с родни изпълнителни. Той продължи, че това е преблем, който имаме във всяка една област, старото поколение си отива и все още зее една бездна между поколенията и липсва свръзка между тях. По отношение на идеята да има изискуем минимум за българска музика, излъчвана в медиите, Петър Стоянович каза, че това също е доста важен въпрос. Той обаче добави, че не е ясно доколко самите гилдии ще бъдат доволни, ако утре Министерството на културата предложи да речем половината от театралните постановки в българските театри да бъдат по българска драматургия. Това нещо в крайна сметка трябва да бъде и общо очакване, иначе ще се окаже, че Министерството на културата се изявява като един вид цербер, който налага тези неща. „Ако има сговор по тази идея, ето взимам от вас инициативата и мога да го предложа скоро на гилдията”, завърши Петър Стоянович интервюто в ефира на „Радио К2”.