„Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) има за цел да ограничи корупционните практики и да върне доверието на обществото в този метод за разходване на публични и европейски финанси“. Това заяви зам. министър-председателят по икономическото развитие Даниела Бобева пред журналисти в Министерския съвет. “Промените се основават на предложения на браншови организации, граждани и представители на синдикатите, но основната идея при работата ни по промените беше да дадем възможност повече малки и средни предприятия да участват в процедурите за обществени поръчки“, обясни вицепремиерът.

Експертите, работили по изменението на ЗОП, разясниха основните промени, които ще настъпят в процедурите по възлагане на обществени поръчки.

ПРАГОВЕТЕ

Един от най-често поставяните въпроси е променят ли се праговете над които е задължително да се проведе процедура за възлагане на обществени поръчки. „Праговете в Европейския съюз се променят периодично. В държавите с по-корупционна среда, те са по-ниски, за да се избегнат злоупотреби. Цялостната тенденция е към намаляване на праговете“, коментира Георги Йончев, държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“ в Министерския съвет. Той съобщи, че е имало предложения както за сваляне на праговете, така и за вдигането им в съответствие с интересите на авторите на предложенията.  С това изменение на закона, праговете не се променят.

Според директивата на ЕС обявления за обществени поръчки се публикуват в Официален вестник на ЕС при процедури за възлагане на поръчки за над 9,749 млн. лв. за строителство, над 254 257 лв. за доставки и услуги и над 491 160 лв. за услуги по прил. 2, кат. 8.  В ЗОП „Публичната покана замести възлагането по 3 оферти. По този начин възлагането на малките обществени поръчки стана много по-прозрачно и се осигури възможност в надпреварата за изпълнители на обществената поръчка да участват всички заинтересовани лица“, обясни г-жа Мариана Славкова, държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“ в МС.

ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ

Съществено изменение на ЗОП касае подизпълнителите. В § 20 се създава чл. 25а, с който се определя, че за обществени поръчки за строителство с прогнозна стойност над 2 640 000 лв., за които не са предвидени обособени позиции, възложителят определя дял от обществената поръчка, който следва да се изпълни от подизпълнители. Този дял не може да бъде по-малък от 30% и по-голям от 70% от общата стойност на строителството.

С тази промяна се дава възможност да се увеличи кръгът от фирми с достъп до обществените поръчки и се прави крачка към отмяна на монополното положение, в което са се оказали определени големи строителни компании.

За да се защитят интересите на подизпълнителите, в § 35 след чл. 45 се създава нов Раздел VII „Договор за подизпълнение“. Сключването на договор за подизпълнение не освобождава изпълнителя от отговорността му за изпълнение на договора за обществена поръчка.

Подизпълнителите нямат право да превъзлагат една или повече от дейностите, които са включени в предмета на договора за подизпълнение.

ПРОЗРАЧНОСТТА

С измененията в закона процедурите по възлагане на обществени поръчки стават значително по-прозрачни за обществото. Цялата информация по една процедура – обявлението, документацията за участие, протоколите на комисията, договорите за изпълнение и договорите с подизпълнителите, както и техните изменения, ще бъде достъпна онлайн в Профил на купувача на сайта на възложителя в Интернет. Линк към този профил ще има и от Регистъра на обществените поръчки, достъпен чрез страницата на АОП. Чрез публичния достъп до документите по възлагане на обществени поръчки се осигурява възможност да се осъществява и обществен контрол от медиите и от всеки, който проявява интерес върху процедурите за възлагане на обществените поръчки.

Възложител, който не публикува документ или информация, подлежаща на вписване в профила на купувача, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. или с глоба в размер от 1500 до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 - с глоба в размер от 1500 до 3500 лв.

След публикуване на обявлението за обществената поръчка в Регистъра на обществените поръчки възложителите са длъжни да изпратят съобщение до средствата за масово осведомяване. Значително се ограничават възможностите за манипулации и недобросъвестността на възложителите, като при публичното отваряне на ценовите оферти всеки участник, който присъства,  ще има възможност да види и да подпише ценовите предложения на конкурентите си, за да не може в последствие някое от тях да бъде подменено.

В нов член 28а на ЗОП се конкретизира какво трябва да съдържа методиката за оценка, като показателите на комплексните оценки на офертите трябва да са свързани с конкретния предмет на обществената поръчка, така че да се гарантира избор на офертата с най-добро съотношение качество – цена.

С предложеното изменение на чл. 25, ал. 5 се допълва досегашното изискване, като се определя че възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията за участие освен условия или изисквания, които дават предимство или необосновано да ограничават участието на лица в обществените поръчки и условия или изисквания, които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. „Така ще елиминираме практиката в комплексната оценка да се включват показатели, които да дават необосновано предимство на предварително определени лица“, коментира г-н Йончев.

АНТИ-КОРУПЦИОННИТЕ ТЕКСТОВЕ

Що се отнася до безпристрастността на участниците в комисиите по възлагане на обществени поръчки, за да се избегнат злоупотреби в интерес на някой от участниците,  с § 27 е изменен чл. 34, ал. 3 на ЗОП. Според новия текст при възлагане на обществени поръчки за строителство на стойност равна или по-висока от 9 779 000 лв. възложителите включват като член на комисията поне един външен експерт, който е включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 на ЗОП. Изборът на външен експерт ще става чрез жребий между експертите с квалификация и опит от съответната категорията от Общия терминологичен речник (CPV), съответстваща на предмета на поръчката. Жребият се организира от Агенцията по обществени поръчки.

В останалите случаи, когато възложителят не разполага със собствени експерти, отговарящи на изискването за квалификация и професионален опит по предмета на обществената поръчка, той ще осигурява външни експерти по реда на ЗОП включително измежду експертите, които са включени в списъка на АОП. «Получихме множество предложения тази практика да се разпростре върху всички обществени поръчки. За съжаление по редица дейности няма да има достатъчно специалисти с квалификация и професионален опит, които ще бъдат включени в списъка на АОП за външни експерти», обясни г-н Йовчев. Външните експерти ще се предлагат както от браншовите организации, така и от администрациите. В списъка ще се включват и лица, които са поискали това и са представили доказателства за притежаваната квалификация и практически опит. За да влязат в дадена комисия, експертите трябва имат съответната квалификация и да притежават практически опит по предмета на обществената  поръчката, която ще оценяват.

ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Една от най-дискутираните промени е даването на възможност повече специализирани предприятия, в които работят хора с увреждания, да получават достъп до обществените поръчки. Чл. 16г регламентира, че когато предметът на поръчката е включен в списъка по чл. 30 на Закона за интеграция на хората с увреждания, възложителите са длъжни да обявят, че поръчката е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. „Всъщност право да участват имат всички фирми, които отговарят на изискванията на процедурата, но когато кандидатстват фирми от списъка по чл. 30 на Закона за интеграция на хората с увреждания и техните оферти удовлетворяват изискванията на възложителите за качество и цена, останалите оферти не се разглеждат“, обясни Георги Йончев. Това се прави, за да не се губи време за провеждане на нова процедура, в случаите, когато не участват специализирани предприятия, в които работят хора с увреждания. Той допълни, че по този начин държавата изпълнява своя социален ангажимент към хората в неравностойно положение. „От 6-7 млрд. лв., разпределяни чрез обществени поръчки на година, в последните години едва поръчки на стойност около 500 000 лв. възложени на предприятия, в които работят хора с увреждания. От около 150 000 души до 2008 г днес в този вид предприятия работят едва 1500 души“, подчерта г-жа Славкова. Тя обясни, че контролът върху включването на фирми в списъка по чл. 30 е толкова строг, че едва ли чрез този текст могат да се допуснат фалшификации, каквито опасения се чуват.

 ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ

Отпада и възможността органите-възложители да изискват определен оборот на кандидатите като доказване на финансово състояние. В § 41, чл. 50 се променя така: Възложителите поставят изисквания към финансовото и икономическото състояние на кандидатите и участниците само ако за изпълнението на поръчката е необходимо наличието на определен ресурс, необходим за осигуряването на материали, консумативи, средства за работна заплата и свързаните с нея данъци и осигуровки, и др. Максималният ресурс, наличието на който възложителите могат да изискват от кандидатите и участниците, не може да надвишава 50 на сто от прогнозната стойност на обществената поръчка.

Гаранция, че обществени поръчки няма да получават компании, които имат неразплатени задължения или просрочия по плащания към подизпълнители, са промените с § 38 в чл. 47.

В новосъздадените т. 4 и 5 се определя императивно, че от процедурата се отстранява кандидат или участник, който има задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или има задължения за данъци или вноски за социалното осигуряване съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. Също така във всички случаи се отстранява кандидат или участник, който има просрочени ликвидни и изискуеми задължения към подизпълнители, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение.

БЮРОКРАЦИЯТА

С предлаганите промени в чл. 47, ал. 9 и 10, чл. 48, ал. 3 и чл. 50, ал. 3 по категоричен начин и синхронизирано с разпоредбите на Закона за електронното управление, на Закона за търговския регистър и на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в обществените поръчки се въвежда дългоочакваният принцип, който забранява на администрациите да изискват от кандидатите и участниците доказването на обстоятелства, които се съдържат в публични регистри, или на данни, които са вече събрани или създадени от държавен орган. С това значително се намалява административната тежест за бизнеса, изразяваща се в събирането и представянето във всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка на множество документи, които са създадени или вече са налични в публичен орган.